ОТЛЕЖА̀ВАМ СИ несв.; отлежа̀ си св., непрех. Лежа до насита; належавам се. Обещахме предсрочно да свършим — после ще си отлежим! А. Гуляшки, МТС, 347. Високият моряк .. изплашено премигваше и чакаше. Митруш го сбута по рамото и процеди през зъби: — Какво се плешиш, бе! И тъй не ни плащат, баре в ареста ще си отлежим! Д. Добревски, БКН, 106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)